заден

за̀дна, за̀дно, мн. за̀дни, прил.
1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор.
2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, подъл, нечестен. Говоря ти без задни мисли.
• Давам заден ход. 1. — За превозно средство — движа се назад.
2. Прен. Отказвам се от намеренията си. • Заден двор. Прен. Неофициален, неподреден, нечист. • Отивам на заден план. Ставам с второстепенна важност.