отрепка

Речник на българския език

отрѐпка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. отрѐпки, ж.
1. Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки.
2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек.

Грешни изписвания (3)

  • отрепкъ
  • утрепка
  • утрепкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-реп-ка
членувано от-реп-ка-та
мн.ч. от-реп-ки
членувано от-реп-ки-те
звателна форма от-реп-ко