чумен

Речник на българския език

чу̀мен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. чу̀ма

Грешни изписвания (1)

  • чумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чу-мен
непълен член чум-ния
пълен член чум-ни-ят
ж. р. чум-на
членувано чум-на-та
ср. р. чум-но
членувано чум-но-то
мн. ч. чум-ни
членувано чум-ни-те

Връзки