каламитет

Речник на българския език

каламитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ла-ми-тет
непълен член ка-ла-ми-те-та
пълен член ка-ла-ми-те-тът
мн.ч. ка-ла-ми-те-ти
членувано ка-ла-ми-те-ти-те
бройна форма ка-ла-ми-те-та
звателна форма