принуждение

Речник на българския език

принуждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. принуждения, ср. Принуждаване, принуда.

Грешни изписвания (3)

  • пренождение
  • пренуждение
  • принождение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-нуж-де-ние
членувано при-нуж-де-ни-е-то
мн.ч. при-нуж-де-ния
членувано при-нуж-де-ни-я-та