изнудване

Речник на българския език

изну̀дване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езнудване
  • езнудвани
  • езнудвъне
  • езнудвъни
  • изнудвани
  • изнудвъне
  • изнудвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-нуд-ва-не
членувано из-нуд-ва-не-то
мн.ч. из-нуд-ва-ния
членувано из-нуд-ва-ни-я-та