гонене

Речник на българския език

го̀нене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. го̀ня

Грешни изписвания (3)

  • гонени
  • гонине
  • гонини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-не-не
членувано го-не-не-то
мн.ч. го-не-ния
членувано го-не-ни-я-та