Библиотека
Библиоман
Форум
Дачко
Читалие
Речник
Грамофонче
Сръчко
Дума
Търсене
Случайна дума
укор
Речник на българския език
у̀кор
—
съществително име, мъжки род (
тип 7
)
Значение
мн.
у̀кори, (два) у̀кора,
м.
Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек.
Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по дъщеря си.
Синоними
упрек
,
неодобрение
,
натякване
,
намек
,
мъмрене
,
сгълчаване
,
порицание
,
порицаване
,
обвинение
,
нападка
,
хула
,
ругатня
,
злословие
бележка
,
забележка
,
критика
смъмряне
осъждане
презрително
отношение
,
високомерно
отношение
,
подигравка
,
груб
отказ
Грешни изписвания (1)
укур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч.
укор
непълен член
уко-ра
пълен член
уко-рът
мн.ч.
уко-ри
членувано
уко-ри-те
бройна форма
уко-ра
звателна форма
—
Връзки
укор
в Уикиречник
укор
в Словоред
Вход