укор

Речник на българския език

у̀кор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. у̀кори, (два) у̀кора, м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по дъщеря си.

Грешни изписвания (1)

  • укур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. укор
непълен член уко-ра
пълен член уко-рът
мн.ч. уко-ри
членувано уко-ри-те
бройна форма уко-ра
звателна форма