отказ

Речник на българския език

о̀тказ съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀ткази, (два) о̀тказа, м.
1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си.
2. Прекратяване на действието, спиране на механизъм. Машината работи без отказ.
До отказ (върша нещо). — Напълно, до крайна степен.

Грешни изписвания (2)

  • откас
  • откъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-каз
непълен член от-ка-за
пълен член от-ка-зът
мн.ч. от-ка-зи
членувано от-ка-зи-те
бройна форма от-ка-за
звателна форма