чукване

Речник на българския език

чу̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • чуквани
  • чуквъне
  • чуквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чук-ва-не
членувано чук-ва-не-то
мн.ч. чук-ва-ния
членувано чук-ва-ни-я-та