порицаване

Речник на българския език

порица̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • порецаване
  • порецавани
  • порецавъне
  • порецавъни
  • порицавани
  • порицавъне
  • порицавъни
  • пурецаване
  • пурецавани
  • пурецавъне
  • пурецавъни
  • пурицаване
  • пурицавани
  • пурицавъне
  • пурицавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ри-ца-ва-не
членувано по-ри-ца-ва-не-то
мн.ч. по-ри-ца-ва-ния
членувано по-ри-ца-ва-ни-я-та