ругатня

Речник на българския език

ругатня̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида.

Грешни изписвания (8)

  • рогатнйа
  • рогатнйъ
  • рогътнйа
  • рогътнйъ
  • ругатнйа
  • ругатнйъ
  • ругътнйа
  • ругътнйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-гат-ня
членувано ру-гат-ня-та
мн.ч. ру-гат-ни
членувано ру-гат-ни-те
звателна форма