намек

Речник на българския език

на̀мек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. на̀меци, (два) на̀мека, м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загатване. Не разбрах намека му.

Грешни изписвания (1)

  • намик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мек
непълен член на-ме-ка
пълен член на-ме-кът
мн.ч. на-ме-ци
членувано на-ме-ци-те
бройна форма на-ме-ка
звателна форма