подхвърляне

Речник на българския език

подхвърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • подфърлъне
  • подфърляне
  • подхвърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-х-вър-ля-не
членувано под-х-вър-ля-не-то
мн.ч. под-х-вър-ля-ния
членувано под-х-вър-ля-ни-я-та