подмятане

Речник на българския език

подмя̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подмятани
  • подмятъне
  • подмятъни
  • пудмятане
  • пудмятани
  • пудмятъне
  • пудмятъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-мя-та-не
членувано под-мя-та-не-то
мн.ч. под-мя-та-ния
членувано под-мя-та-ни-я-та