мигане

Речник на българския език

мѝгане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мигани
  • мигъне
  • мигъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-га-не
членувано ми-га-не-то
мн.ч. ми-га-ния
членувано ми-га-ни-я-та