критик

Речник на българския език

критѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. критѝци, м. Човек, който се занимава с критика (в 1 и 2 знач.). Литературен критик.

Грешни изписвания (1)

  • кретик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-тик
непълен член кри-ти-ка
пълен член кри-ти-кът
мн.ч. кри-ти-ци
членувано кри-ти-ци-те
бройна форма кри-ти-ци
звателна форма кри-ти-ко