разбор

Речник на българския език

разбо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед.
1. Спец. Разглеждане спецификата на даден текст откъм идеи, образи, граматичен строеж, стил и др. ; анализ. Литературен разбор. Разбор на изречение.
2. Вникване в същността на нещо, като му се дава оценка. Разбор на дейността им.

Грешни изписвания (1)

  • ръзбор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бор
непълен член раз-бо-ра
пълен член раз-бо-рът
мн.ч. раз-бо-ри
членувано раз-бо-ри-те
бройна форма раз-бо-ра
звателна форма