възприя̀тие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. възприя̀тия, ср. Сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи.
Грешни изписвания (3)
- вазпреятие
- вазприятие
- възпреятие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-п-ри-я-тие | |
|---|---|---|
| членувано | въз-п-ри-я-ти-е-то | |
| мн.ч. | въз-п-ри-я-тия | |
| членувано | въз-п-ри-я-ти-я-та |