диха̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. диха̀ния, ср.
1. Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. Топля с диханието си.
2. Миризма, аромат. Приятно дихание на зюмбюл изпълваше стаята.
1. Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. Топля с диханието си.
2. Миризма, аромат. Приятно дихание на зюмбюл изпълваше стаята.
Грешни изписвания (1)
- дехание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-ха-ние | |
|---|---|---|
| членувано | ди-ха-ни-е-то | |
| мн.ч. | ди-ха-ния | |
| членувано | ди-ха-ни-я-та |