въздихание

Речник на българския език

въздиха̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. въздиха̀ния, ср. Остар. Въздишка.

Грешни изписвания (3)

  • ваздехание
  • ваздихание
  • въздехание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ди-ха-ние
членувано въз-ди-ха-ни-е-то
мн.ч. въз-ди-ха-ния
членувано въз-ди-ха-ни-я-та