отрицание

Речник на българския език

отрица̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отрица̀ния, ср.
1. Само ед. Отричане.
2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота.
3. Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.

Грешни изписвания (3)

  • отрецание
  • утрецание
  • утрицание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ри-ца-ние
членувано от-ри-ца-ни-е-то
мн.ч. от-ри-ца-ния
членувано от-ри-ца-ни-я-та