отрица̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. отрица̀ния, ср.
1. Само ед. Отричане.
2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота.
3. Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.
1. Само ед. Отричане.
2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота.
3. Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- отрецание
- утрецание
- утрицание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-ри-ца-ние | |
|---|---|---|
| членувано | от-ри-ца-ни-е-то | |
| мн.ч. | от-ри-ца-ния | |
| членувано | от-ри-ца-ни-я-та |