укоря

Речник на българския език

укоря̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

укорѝш, мин. св. укорѝх, мин. прич. укорѝл, св.вж. укорявам.

Грешни изписвания (8)

  • окорйа
  • окорйъ
  • окурйа
  • окурйъ
  • укорйа
  • укорйъ
  • укурйа
  • укурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уко-ря уко-рим
2 лице уко-риш уко-ри-те
3 лице уко-ри уко-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уко-рих уко-рих-ме
2 лице уко-ри уко-рих-те
3 лице уко-ри уко-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уко-рях уко-рях-ме
2 лице уко-ре-ше уко-рях-те
3 лице уко-ре-ше уко-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорил съм укорила съм укорило съм укорили сме
2 лице укорил си укорила си укорило си укорили сте
3 лице укорил е укорила е укорило е укорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях укорил бях укорила бях укорило бяхме укорили
2 лице беше укорил беше укорила беше укорило бяхте укорили
3 лице беше укорил беше укорила беше укорило бяха укорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще укоря ще укорим
2 лице ще укориш ще укорите
3 лице ще укори ще укорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм укорил ще съм укорила ще съм укорило ще сме укорили
2 лице ще си укорил ще си укорила ще си укорило ще сте укорили
3 лице ще е укорил ще е укорила ще е укорило ще са укорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да укоря щяхме да укорим
2 лице щеше да укориш щяхте да укорите
3 лице щеше да укори щяха да укорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм укорил щях да съм укорила щях да съм укорило щяхме да сме укорили
2 лице щеше да си укорил щеше да си укорила щеше да си укорило щяхте да сте укорили
3 лице щеше да е укорил щеше да е укорила щеше да е укорило щяха да са укорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорял съм укоряла съм укоряло съм укорели сме
2 лице укорял си укоряла си укоряло си укорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорил съм укорила съм укорило съм укорили сме
2 лице укорил си укорила си укорило си укорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм укорил била съм укорила било съм укорило били сме укорили
2 лице бил си укорил била си укорила било си укорило били сте укорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да укоря щяла съм да укоря щяло съм да укоря щели сме да укорим
2 лице щял си да укориш щяла си да укориш щяло си да укориш щели сте да укорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм укорил щяла съм да съм укорила щяло съм да съм укорило щели сме да сме укорили
2 лице щял си да си укорил щяла си да си укорила щяло си да си укорило щели сте да сте укорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих укорил бих укорила бих укорило бихме укорили
2 лице би укорил би укорила би укорило бихте укорили
3 лице би укорил би укорила би укорило биха укорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уко-ри уко-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уко-рен
непълен член уко-ре-ния
пълен член уко-ре-ни-ят
женски род уко-ре-на
членувано уко-ре-на-та
среден род уко-ре-но
членувано уко-ре-но-то
множествено число уко-ре-ни
членувано уко-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уко-рил
непълен член уко-ри-лия
пълен член уко-ри-ли-ят
женски род уко-ри-ла
членувано уко-ри-ла-та
среден род уко-ри-ло
членувано уко-ри-ло-то
множествено число уко-ри-ли
членувано уко-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уко-рял
женски род уко-ря-ла
среден род уко-ря-ло
множествено число уко-ре-ли