укорил си

Речник на българския език

1. укорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

укорил си е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. укорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

укорил си е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).