укорил е

Речник на българския език

1. укорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укорил е е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. укорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укорил е е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).