укорил съм

Речник на българския език

1. укорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

укорил съм е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. укорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

укорил съм е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).