укорило си

Речник на българския език

1. укорило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

укорило си е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. укорило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

укорило си е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).