бил укорил

Речник на българския език

1. бил укорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил укорил е производна форма на укоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).