укорявам

Речник на българския език

укоря̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

укоря̀ваш, несв. и укоря̀, св.; Кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му.
укорявам се/укоря се. — Обвинявам себе си, отправям укори към себе си. Укорявам се за държанието си с баща си.

Грешни изписвания (7)

  • окорявам
  • окорявъм
  • окурявам
  • окурявъм
  • укорявъм
  • укурявам
  • укурявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уко-ря-вам уко-ря-ва-ме
2 лице уко-ря-ваш уко-ря-ва-те
3 лице уко-ря-ва уко-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уко-ря-вах уко-ря-вах-ме
2 лице уко-ря-ва уко-ря-вах-те
3 лице уко-ря-ва уко-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уко-ря-вах уко-ря-вах-ме
2 лице уко-ря-ва-ше уко-ря-вах-те
3 лице уко-ря-ва-ше уко-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорявал съм укорявала съм укорявало съм укорявали сме
2 лице укорявал си укорявала си укорявало си укорявали сте
3 лице укорявал е укорявала е укорявало е укорявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях укорявал бях укорявала бях укорявало бяхме укорявали
2 лице беше укорявал беше укорявала беше укорявало бяхте укорявали
3 лице беше укорявал беше укорявала беше укорявало бяха укорявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще укорявам ще укоряваме
2 лице ще укоряваш ще укорявате
3 лице ще укорява ще укоряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм укорявал ще съм укорявала ще съм укорявало ще сме укорявали
2 лице ще си укорявал ще си укорявала ще си укорявало ще сте укорявали
3 лице ще е укорявал ще е укорявала ще е укорявало ще са укорявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да укорявам щяхме да укоряваме
2 лице щеше да укоряваш щяхте да укорявате
3 лице щеше да укорява щяха да укоряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм укорявал щях да съм укорявала щях да съм укорявало щяхме да сме укорявали
2 лице щеше да си укорявал щеше да си укорявала щеше да си укорявало щяхте да сте укорявали
3 лице щеше да е укорявал щеше да е укорявала щеше да е укорявало щяха да са укорявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорявал съм укорявала съм укорявало съм укорявали сме
2 лице укорявал си укорявала си укорявало си укорявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице укорявал съм укорявала съм укорявало съм укорявали сме
2 лице укорявал си укорявала си укорявало си укорявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм укорявал била съм укорявала било съм укорявало били сме укорявали
2 лице бил си укорявал била си укорявала било си укорявало били сте укорявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да укорявам щяла съм да укорявам щяло съм да укорявам щели сме да укоряваме
2 лице щял си да укоряваш щяла си да укоряваш щяло си да укоряваш щели сте да укорявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм укорявал щяла съм да съм укорявала щяло съм да съм укорявало щели сме да сме укорявали
2 лице щял си да си укорявал щяла си да си укорявала щяло си да си укорявало щели сте да сте укорявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих укорявал бих укорявала бих укорявало бихме укорявали
2 лице би укорявал би укорявала би укорявало бихте укорявали
3 лице би укорявал би укорявала би укорявало биха укорявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уко-ря-вай уко-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уко-ря-ван
непълен член уко-ря-ва-ния
пълен член уко-ря-ва-ни-ят
женски род уко-ря-ва-на
членувано уко-ря-ва-на-та
среден род уко-ря-ва-но
членувано уко-ря-ва-но-то
множествено число уко-ря-ва-ни
членувано уко-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уко-ря-вал
непълен член уко-ря-ва-лия
пълен член уко-ря-ва-ли-ят
женски род уко-ря-ва-ла
членувано уко-ря-ва-ла-та
среден род уко-ря-ва-ло
членувано уко-ря-ва-ло-то
множествено число уко-ря-ва-ли
членувано уко-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уко-ря-вал
женски род уко-ря-ва-ла
среден род уко-ря-ва-ло
множествено число уко-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уко-ря-ващ
непълен член уко-ря-ва-щия
пълен член уко-ря-ва-щи-ят
женски род уко-ря-ва-ща
членувано уко-ря-ва-ща-та
среден род уко-ря-ва-що
членувано уко-ря-ва-що-то
множествено число уко-ря-ва-щи
членувано уко-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уко-ря-вай-ки