осъдителен

Речник на българския език

осъдѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

осъдѝтелна, осъдѝтелно, мн. осъдѝтелни, прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление.

Грешни изписвания (15)

  • осадителен
  • осадителин
  • осадитилен
  • осадитилин
  • осъдителин
  • осъдитилен
  • осъдитилин
  • усадителен
  • усадителин
  • усадитилен
  • усадитилин
  • усъдителен
  • усъдителин
  • усъдитилен
  • усъдитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. осъ-ди-те-лен
непълен член осъ-ди-тел-ния
пълен член осъ-ди-тел-ни-ят
ж. р. осъ-ди-тел-на
членувано осъ-ди-тел-на-та
ср. р. осъ-ди-тел-но
членувано осъ-ди-тел-но-то
мн. ч. осъ-ди-тел-ни
членувано осъ-ди-тел-ни-те