обвинителен

Речник на българския език

обвинѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

обвинѝтелна, обвинѝтелно, мн. обвинѝтелни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт.

Грешни изписвания (15)

  • обвенителен
  • обвенителин
  • обвенитилен
  • обвенитилин
  • обвинителин
  • обвинитилен
  • обвинитилин
  • убвенителен
  • убвенителин
  • убвенитилен
  • убвенитилин
  • убвинителен
  • убвинителин
  • убвинитилен
  • убвинитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ви-ни-те-лен
непълен член об-ви-ни-тел-ния
пълен член об-ви-ни-тел-ни-ят
ж. р. об-ви-ни-тел-на
членувано об-ви-ни-тел-на-та
ср. р. об-ви-ни-тел-но
членувано об-ви-ни-тел-но-то
мн. ч. об-ви-ни-тел-ни
членувано об-ви-ни-тел-ни-те