осъдя

Речник на българския език

осъ̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

осъ̀диш, мин. св. осъ̀дих, мин. прич. осъ̀дил, св.вж. осъждам.

Грешни изписвания (3)

  • осъдъ
  • усъдъ
  • усъдя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице осъ-дя осъ-дим
2 лице осъ-диш осъ-ди-те
3 лице осъ-ди осъ-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице осъ-дих осъ-дих-ме
2 лице осъ-ди осъ-дих-те
3 лице осъ-ди осъ-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице осъ-дех осъ-дех-ме
2 лице осъ-де-ше осъ-дех-те
3 лице осъ-де-ше осъ-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осъдил съм осъдила съм осъдило съм осъдили сме
2 лице осъдил си осъдила си осъдило си осъдили сте
3 лице осъдил е осъдила е осъдило е осъдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осъдил бях осъдила бях осъдило бяхме осъдили
2 лице беше осъдил беше осъдила беше осъдило бяхте осъдили
3 лице беше осъдил беше осъдила беше осъдило бяха осъдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще осъдя ще осъдим
2 лице ще осъдиш ще осъдите
3 лице ще осъди ще осъдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осъдил ще съм осъдила ще съм осъдило ще сме осъдили
2 лице ще си осъдил ще си осъдила ще си осъдило ще сте осъдили
3 лице ще е осъдил ще е осъдила ще е осъдило ще са осъдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да осъдя щяхме да осъдим
2 лице щеше да осъдиш щяхте да осъдите
3 лице щеше да осъди щяха да осъдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осъдил щях да съм осъдила щях да съм осъдило щяхме да сме осъдили
2 лице щеше да си осъдил щеше да си осъдила щеше да си осъдило щяхте да сте осъдили
3 лице щеше да е осъдил щеше да е осъдила щеше да е осъдило щяха да са осъдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осъдел съм осъдела съм осъдело съм осъдели сме
2 лице осъдел си осъдела си осъдело си осъдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осъдил съм осъдила съм осъдило съм осъдили сме
2 лице осъдил си осъдила си осъдило си осъдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осъдил била съм осъдила било съм осъдило били сме осъдили
2 лице бил си осъдил била си осъдила било си осъдило били сте осъдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осъдя щяла съм да осъдя щяло съм да осъдя щели сме да осъдим
2 лице щял си да осъдиш щяла си да осъдиш щяло си да осъдиш щели сте да осъдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осъдил щяла съм да съм осъдила щяло съм да съм осъдило щели сме да сме осъдили
2 лице щял си да си осъдил щяла си да си осъдила щяло си да си осъдило щели сте да сте осъдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осъдил бих осъдила бих осъдило бихме осъдили
2 лице би осъдил би осъдила би осъдило бихте осъдили
3 лице би осъдил би осъдила би осъдило биха осъдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
осъ-ди осъ-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род осъ-ден
непълен член осъ-де-ния
пълен член осъ-де-ни-ят
женски род осъ-де-на
членувано осъ-де-на-та
среден род осъ-де-но
членувано осъ-де-но-то
множествено число осъ-де-ни
членувано осъ-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род осъ-дил
непълен член осъ-ди-лия
пълен член осъ-ди-ли-ят
женски род осъ-ди-ла
членувано осъ-ди-ла-та
среден род осъ-ди-ло
членувано осъ-ди-ло-то
множествено число осъ-ди-ли
членувано осъ-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род осъ-дел
женски род осъ-де-ла
среден род осъ-де-ло
множествено число осъ-де-ли