осъдил е

Речник на българския език

1. осъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъдил е е производна форма на осъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъдил е е производна форма на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).