осъдило е

Речник на българския език

1. осъдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъдило е е производна форма на осъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъдило е е производна форма на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).