осъдело

Речник на българския език

1. осъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъдело е производна форма на осъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осъдело е производна форма на осъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).