осъдил съм

Речник на българския език

1. осъдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осъдил съм е производна форма на осъдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. осъдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осъдил съм е производна форма на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).