осъдил си

Речник на българския език

1. осъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осъдил си е производна форма на осъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осъдил си е производна форма на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).