осъди

Речник на българския език

1. осъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

осъди е производна форма на осъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. осъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

осъди е производна форма на осъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. осъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

осъди е производна форма на осъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. осъди — повелително наклонение, ед. ч.

осъди е производна форма на осъдя (повелително наклонение, ед. ч.).