осъдило
1.
осъдило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
осъдило
е производна форма
на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
осъдило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
осъдило
е производна форма
на осъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).