осъдил
1.
осъдил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
осъдил
е производна форма
на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
осъдил —
мин. деят. св. прич. м. р.
осъдил
е производна форма
на осъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).