беше осъдило

Речник на българския език

1. беше осъдило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше осъдило е производна форма на осъдя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше осъдило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше осъдило е производна форма на осъдя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).