осъдило си

Речник на българския език

1. осъдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

осъдило си е производна форма на осъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

осъдило си е производна форма на осъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).