истинен

Речник на българския език

ѝстинен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • истенен
  • истенин
  • истинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ис-ти-нен
непълен член ис-тин-ния
пълен член ис-тин-ни-ят
ж. р. ис-тин-на
членувано ис-тин-на-та
ср. р. ис-тин-но
членувано ис-тин-но-то
мн. ч. ис-тин-ни
членувано ис-тин-ни-те