точно

Речник на българския език

1. то̀чно — наречие (тип 188)

Значение

нареч. С точност, в съответствие на действителността.

Грешни изписвания (1)

точну

2. точно — ср. р.

точно е производна форма на точен (ср. р.).

Връзки

Вход