тъкмо

Речник на българския език

тъ̀кмо наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. В определен момент, току-що. Тя тъкмо влезе и телефонът звънна.
2. Равно, точно. Тъкмо две години стаж не му достигнаха за пенсия.
3. На определено място; точно, право. Тя спря тъкмо в средата на поляната.

Грешни изписвания (1)

  • тъкму