навреме

Речник на българския език

наврѐме — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • навреми
  • нъвреме
  • нъвреми
  • на време

Връзки