достовѐрен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
достовѐрна, достовѐрно, мн. достовѐрни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден, сигурен. Достоверен източник. Достоверни сведения.
същ. достовѐрност, достоверността̀, ж.
същ. достовѐрност, достоверността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- достоверин
- достуверен
- достуверин
- дустоверен
- дустоверин
- дустуверен
- дустуверин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дос-то-ве-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дос-то-вер-ния | ||
| пълен член | дос-то-вер-ни-ят | ||
| ж. р. | дос-то-вер-на | ||
| членувано | дос-то-вер-на-та | ||
| ср. р. | дос-то-вер-но | ||
| членувано | дос-то-вер-но-то | ||
| мн. ч. | дос-то-вер-ни | ||
| членувано | дос-то-вер-ни-те | ||