победен

Речник на българския език

1. побѐден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

победѐна, победѐно, мн. победѐни, прил. Който е претърпял поражение; който е загубил.

Грешни изписвания (3)

  • победин
  • пубеден
  • пубедин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-бе-ден
непълен член по-бе-де-ния
пълен член по-бе-де-ни-ят
ж. р. по-бе-де-на
членувано по-бе-де-на-та
ср. р. по-бе-де-но
членувано по-бе-де-но-то
мн. ч. по-бе-де-ни
членувано по-бе-де-ни-те

2. победѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

победѐна, победѐно, мн. победѐни, прил. Който е претърпял поражение; който е загубил.

Грешни изписвания (3)

  • побиден
  • пубеден
  • пубиден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-бе-ден
непълен член по-бед-ния
пълен член по-бед-ни-ят
ж. р. по-бед-на
членувано по-бед-на-та
ср. р. по-бед-но
членувано по-бед-но-то
мн. ч. по-бед-ни
членувано по-бед-ни-те

3. победен — мин. страд. прич. м. р.

победен е производна форма на победя (мин. страд. прич. м. р.).