разбит

Речник на българския език

1. разбѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разбита, разбито, мн. разбити, прил.
1. Счупен, строшен. Разбита врата. Разбита чаша.
2. Победен. Разбита войска.
3. Прен. Сломен, прекършен, съкрушен. Разбито сърце.

Грешни изписвания (1)

  • ръзбит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-бит
непълен член раз-би-тия
пълен член раз-би-ти-ят
ж. р. раз-би-та
членувано раз-би-та-та
ср. р. раз-би-то
членувано раз-би-то-то
мн. ч. раз-би-ти
членувано раз-би-ти-те

2. разбит — мин. страд. прич. м. р.

разбит е производна форма на разбия (мин. страд. прич. м. р.).