разбия

Речник на българския език

разбѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

разбиеш, мин. св. разбих, мин. прич. разбил, св.вж. разбивам.

Грешни изписвания (2)

  • разбиъ
  • ръзбия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бия раз-би-ем
2 лице раз-би-еш раз-би-е-те
3 лице раз-бие раз-би-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бих раз-бих-ме
2 лице раз-би раз-бих-те
3 лице раз-би раз-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-би-ех раз-би-ех-ме
2 лице раз-би-е-ше раз-би-ех-те
3 лице раз-би-е-ше раз-би-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбил съм разбила съм разбило съм разбили сме
2 лице разбил си разбила си разбило си разбили сте
3 лице разбил е разбила е разбило е разбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбил бях разбила бях разбило бяхме разбили
2 лице беше разбил беше разбила беше разбило бяхте разбили
3 лице беше разбил беше разбила беше разбило бяха разбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбия ще разбием
2 лице ще разбиеш ще разбиете
3 лице ще разбие ще разбият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбил ще съм разбила ще съм разбило ще сме разбили
2 лице ще си разбил ще си разбила ще си разбило ще сте разбили
3 лице ще е разбил ще е разбила ще е разбило ще са разбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбия щяхме да разбием
2 лице щеше да разбиеш щяхте да разбиете
3 лице щеше да разбие щяха да разбият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбил щях да съм разбила щях да съм разбило щяхме да сме разбили
2 лице щеше да си разбил щеше да си разбила щеше да си разбило щяхте да сте разбили
3 лице щеше да е разбил щеше да е разбила щеше да е разбило щяха да са разбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбиел съм разбиела съм разбиело съм разбиели сме
2 лице разбиел си разбиела си разбиело си разбиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбил съм разбила съм разбило съм разбили сме
2 лице разбил си разбила си разбило си разбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбил била съм разбила било съм разбило били сме разбили
2 лице бил си разбил била си разбила било си разбило били сте разбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбия щяла съм да разбия щяло съм да разбия щели сме да разбием
2 лице щял си да разбиеш щяла си да разбиеш щяло си да разбиеш щели сте да разбиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбил щяла съм да съм разбила щяло съм да съм разбило щели сме да сме разбили
2 лице щял си да си разбил щяла си да си разбила щяло си да си разбило щели сте да сте разбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбил бих разбила бих разбило бихме разбили
2 лице би разбил би разбила би разбило бихте разбили
3 лице би разбил би разбила би разбило биха разбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бий раз-бий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бит
непълен член раз-би-тия
пълен член раз-би-ти-ят
женски род раз-би-та
членувано раз-би-та-та
среден род раз-би-то
членувано раз-би-то-то
множествено число раз-би-ти
членувано раз-би-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бил
непълен член раз-би-лия
пълен член раз-би-ли-ят
женски род раз-би-ла
членувано раз-би-ла-та
среден род раз-би-ло
членувано раз-би-ло-то
множествено число раз-би-ли
членувано раз-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-би-ел
женски род раз-би-е-ла
среден род раз-би-е-ло
множествено число раз-би-е-ли